BREAKOFF (2021)

SURRENDER (2021)
юли 7, 2021
84 Разговора (2021)
юни 26, 2021

BREAKOFF/"Отчупване" е кратък поетично-документален филм, който разглежда темата за работата, търпението и постоянството в процеса на израстване и оформяне на характер. Филмът е заснет в Каменоделното училище в с. Кунино и каменната кариера в близост до него.

Супервизиращ продуцент: Стефани Ханджийска
Продукция: Силвия Чернева, фондация „Човек с шапка“
Камера: Силвия Чернева, Йордан Михайловски, Павел Божилов
Музика и звуков дизайн: Тони Хаджииванов
Монтаж: Силвия Чернева
Участват: Калоян Петров, Валерий Ганчев, Звезделин Станков, Габриел Николаев, Веско Чеков, Свельо Кръстев, Пацо Скалата, Тони Снайпера
Благодарим на: Яна Орлинова, Радой Радойчовски, Боряна Георгиева-Ганчева, Димитър Чемберски, Павлина Димчовска, Маргарита Корчева, Цеци Христов, Краси Маринов, екипа и учениците на Професионална гимназия по каменообработване, с. Кунино, екипа на фирма “Садас”, гр. София, както и на Андрей Борисов
Година 2021

 
Как се предава знание в днешно време? Остаряла форма на обучение ли е личният контакт? Може ли един занаят да се предаде онлайн? Тези въпроси, както и много други, насочват вниманието ни към един от основните проблеми, присъстващи както в образованието, така и в обществото въобще – приемствеността между поколенията.

Филмът BREAKOFF/“Отчупване“ ни пренася в едно малко познато и още по-малко обикновено българско училище: Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино, или просто „Каменоделното училище”. Основано през 1921г. от чешки специалисти, сгушено в долината на река Искър под внушителни скални образувания, училището е възпитало поредица именити български каменоделци и скулптори, а днес се ръководи от отдаден колектив от майстори, творци и учители, които не само обучават, но и като семейство отглеждат и споделят живота на своите ученици.

В BREAKOFF/“Отчупване“ историята за чука на дванадесетокласника Калоян, преплетена с кадри от работата в училището и величественото отчупване на каменен блок в кариерата близо до селото, се превръща в алегория за приемствеността между поколенията и ролята на юношите в поемането и предаването на знания и умения. В контекста на съвременния възход на индивидуализма, филмът ни връща към един чаровно остарял традиционен свят, в който майстор и чирак имат нужда един от друг, мащабът на колективното надделява над индивидуалните заслуги, а на младежите се налага своевременно и категорично да решат с какво ще се занимават, защото на тяхна отговорност лежи запазването на колективната памет.